Тази балканска страна може да се превърне във втора Швейцария
Босна се развива невероятно
Босна може да се трансформира във " втора Швейцария ", тъй като има великански капацитет от млади и добре образовани хора, както и стратегическо състояние на Балканите. За задачата обаче би трябвало босненските управляващи да обръщат по-голямо внимание на огромната си диаспора, написа " Берлинер Цайтунг ".
По данни на Организация на обединените нации над 30% от босненците живеят отвън рамките на страната. Повечето от тях са емигрирали в следствие от Югославските войни през 1990-те, а през днешния ден се счита, че диаспората включва над 2 милиона души.
Тези хора, въпреки да живеят в чужбина, носят родното място в сърцата си. Колко обаче продължава да е мощна тази връзка със остарялата татковина, пита създателят на публикацията Ердин Кадунич. Кадунич е политолог, а в своята страница " Балкански преводач " в ТикТок той изяснява живота в Германия на новопристигнали имигранти от Балканите
Емигрантите внасят милиарди в страната всяка година
Живеещите в чужбина босненци имат голям принос и за стопанската система на своята страна, която без тях би изглеждала доста по-нестабилна. Германското издание цитира данни на Световната банка, съгласно които паричните преводи от диаспората генерират близо 10% от Брутният вътрешен продукт на страната.
За доста босненски фамилии това е жизненоважен фактор. Само през 2024 година към Босна и Херцеговина са били преведени 1,94 милиарда евро от чужбина - покачване със 100 милиона евро по отношение на 2023 година
Медалът обаче има две страни, разяснява изданието: " Паричните преводи подсигуряват оцеляването на доста хора, само че трайната финансова поддръжка поражда и известна заспалост измежду младите босненци, които се осланят на родственици в чужбина, вместо сами да показват интензивност на трудовия пазар ".
Политиците в Сараево не чуват гласа на босненците в чужбина
На всичкото от горната страна гласът на босненската диаспора в чужбина съвсем не се чува в самата страна, а и локалната политика не прави кой знае какъв брой доста, с цел да се възползва от насъбрания скъп опит и необременения взор на босненските емигранти. Показателен образец в това отношение е положението на най-голямата босненска диаспора в Германия - тази в провинция Северен Рейн-Вестфалия. Там към този момент не съществува босненско консулство, а хора от най-отдалечени места на Германия са принудени да пътуват по стотици километри до Франкфурт, с цел да уредят консулските си каузи. " Диаспората в чужбина очевидно не интересува прекалено много управляващите в самата Босна ", разяснява " Берлинер Цайтунг ".
" Един ден ще се върна назад ", споделят доста босненци, само че единствено малко от тях го вършат действително, тъй като ги стопират ширещата се корупция, безперспективността, несигурността и неналичието на инфраструктура в родината им.
В Индекса за усещане на корупцията на " Трансперънси интернешънъл " Босна и Херцеговина заема нежеланото 114 място, с което е една от най-зле представящите се страни в Европа. Административните компликации, комплицираната конструкция на страната и огромното разделяне сред обособените националности в допълнение пречат за развиването, отбелязва и немската обществено-правна медия MDR.
Заради всичко това за мнозина лятната отмора в родното село или град постоянно си остава единствената връзка със страната, от която произлизат. Още повече че самата Босна не демонстрира интерес, нито предлага тласъци на искащите да се завърнат. " Този човешки капитал чисто и просто се пренебрегва ", заключава изданието.
Босна и Херцеговина има огромен капацитет
Авторът напомня и друго: за второто и трето потомство, живеещи в чужбина, родината на родителите е единствено избледнял спомен от фотосите на летни отпуски и обичайни трапези. Към това се прибавя и фактът, че доста от по-младите хора с босненски корени към този момент не владеят добре езика на родината си, а и от самата Босна не оферират подобаваща поддръжка посредством положителни педагози, съответни образователни проекти и съвременни концепции за диаспората.
Може би тъкмо по тази причина доста от младежите ги тегли не толкоз към Босна, колкото към Испания, Италия или Далечния изток, а познатите им до погнуса фамилни истории към този момент не са задоволителни, с цел да поддържат възприятието им за национална принадлежност, заключава " Берлинер Цайтунг ".
Въпреки всичко има и мотиви за оптимизъм, регистрира изданието и загатва следните фактори: " Босна има огромен капацитет - ниски ежедневни разноски, добър интернет, високо качество на живота. Страната обаче към момента не е осъзнала, че от дълго време към този момент се състезава за най-хубавите мозъци с целия останал свят. Кога диаспората в чужбина няма да е единствено някакъв прочувствен придатък, а ще бъде осъзнавана като съзидателна мощ? ", пита се Ердин Кадунич.
Босна може да се трансформира във " втора Швейцария ", тъй като има великански капацитет от млади и добре образовани хора, както и стратегическо състояние на Балканите. За задачата обаче би трябвало босненските управляващи да обръщат по-голямо внимание на огромната си диаспора, написа " Берлинер Цайтунг ".
По данни на Организация на обединените нации над 30% от босненците живеят отвън рамките на страната. Повечето от тях са емигрирали в следствие от Югославските войни през 1990-те, а през днешния ден се счита, че диаспората включва над 2 милиона души.
Тези хора, въпреки да живеят в чужбина, носят родното място в сърцата си. Колко обаче продължава да е мощна тази връзка със остарялата татковина, пита създателят на публикацията Ердин Кадунич. Кадунич е политолог, а в своята страница " Балкански преводач " в ТикТок той изяснява живота в Германия на новопристигнали имигранти от Балканите
Емигрантите внасят милиарди в страната всяка година
Живеещите в чужбина босненци имат голям принос и за стопанската система на своята страна, която без тях би изглеждала доста по-нестабилна. Германското издание цитира данни на Световната банка, съгласно които паричните преводи от диаспората генерират близо 10% от Брутният вътрешен продукт на страната.
За доста босненски фамилии това е жизненоважен фактор. Само през 2024 година към Босна и Херцеговина са били преведени 1,94 милиарда евро от чужбина - покачване със 100 милиона евро по отношение на 2023 година
Медалът обаче има две страни, разяснява изданието: " Паричните преводи подсигуряват оцеляването на доста хора, само че трайната финансова поддръжка поражда и известна заспалост измежду младите босненци, които се осланят на родственици в чужбина, вместо сами да показват интензивност на трудовия пазар ".
Политиците в Сараево не чуват гласа на босненците в чужбина
На всичкото от горната страна гласът на босненската диаспора в чужбина съвсем не се чува в самата страна, а и локалната политика не прави кой знае какъв брой доста, с цел да се възползва от насъбрания скъп опит и необременения взор на босненските емигранти. Показателен образец в това отношение е положението на най-голямата босненска диаспора в Германия - тази в провинция Северен Рейн-Вестфалия. Там към този момент не съществува босненско консулство, а хора от най-отдалечени места на Германия са принудени да пътуват по стотици километри до Франкфурт, с цел да уредят консулските си каузи. " Диаспората в чужбина очевидно не интересува прекалено много управляващите в самата Босна ", разяснява " Берлинер Цайтунг ".
" Един ден ще се върна назад ", споделят доста босненци, само че единствено малко от тях го вършат действително, тъй като ги стопират ширещата се корупция, безперспективността, несигурността и неналичието на инфраструктура в родината им.
В Индекса за усещане на корупцията на " Трансперънси интернешънъл " Босна и Херцеговина заема нежеланото 114 място, с което е една от най-зле представящите се страни в Европа. Административните компликации, комплицираната конструкция на страната и огромното разделяне сред обособените националности в допълнение пречат за развиването, отбелязва и немската обществено-правна медия MDR.
Заради всичко това за мнозина лятната отмора в родното село или град постоянно си остава единствената връзка със страната, от която произлизат. Още повече че самата Босна не демонстрира интерес, нито предлага тласъци на искащите да се завърнат. " Този човешки капитал чисто и просто се пренебрегва ", заключава изданието.
Босна и Херцеговина има огромен капацитет
Авторът напомня и друго: за второто и трето потомство, живеещи в чужбина, родината на родителите е единствено избледнял спомен от фотосите на летни отпуски и обичайни трапези. Към това се прибавя и фактът, че доста от по-младите хора с босненски корени към този момент не владеят добре езика на родината си, а и от самата Босна не оферират подобаваща поддръжка посредством положителни педагози, съответни образователни проекти и съвременни концепции за диаспората.
Може би тъкмо по тази причина доста от младежите ги тегли не толкоз към Босна, колкото към Испания, Италия или Далечния изток, а познатите им до погнуса фамилни истории към този момент не са задоволителни, с цел да поддържат възприятието им за национална принадлежност, заключава " Берлинер Цайтунг ".
Въпреки всичко има и мотиви за оптимизъм, регистрира изданието и загатва следните фактори: " Босна има огромен капацитет - ниски ежедневни разноски, добър интернет, високо качество на живота. Страната обаче към момента не е осъзнала, че от дълго време към този момент се състезава за най-хубавите мозъци с целия останал свят. Кога диаспората в чужбина няма да е единствено някакъв прочувствен придатък, а ще бъде осъзнавана като съзидателна мощ? ", пита се Ердин Кадунич.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ